Болницата

Медицинска сестра съм в интензивен сектор на кардиология в една от най - елитните болници в София. Както в повечето оградени пространства в София и в нашия болничен двор се разхождат бездомни кучета, които са може би една от радостите в подтискащото ежедневие на пациентите. И както навсякъде, съобразно природните закони, един ден в двора защъкаха 9 малки кутрета - 2 кафяви и 7 белички. Мъниците бяха тема №1 за всички ни - лекари, сестри, лаборанти, пациенти... Нещо, което ни сближаваше, правеше съпричастни, радваше ни... До онзи ден.  
Оказа се, че малките топченца, освен радостта на всички нас, са спечелили и ненавистта на "висшестоящи" органи. Днес на поредното дневно дежурство ме посрещнаха с новината, че ги няма. "Изчезнали" мистериозно преди 2 нощи. В нощта, когато това се случило, пациентите ги слушали как жално плачат и видели трима души с лопати. Някои от тях твърдят, че горките животинки били убити от въпросните .... "посетители" чрез удари с лопатите. Факт е, че колегите ми са чули плача им, но никой не смее да каже какво е видял, защото го е страх, че от утре може да изхвърчи от работа. Остана само майка им. Обикаля и ги търси. Тича из двора, а когато се умори просто ляга по средата и вперва жален поглед към мястото, където преди това играеха "проблемите".

Автор: kkisub