Много хора в България мислят, че кучешките боеве са в далечната история на някой друг свят. Тази история е събрана от публикации в медиите и интернет тук и сега и тя се пише и днес необезпокоявано. Организираните кучешки боеве се наказват в България с глоба от 500 до 1000 лв. и не се преследват от органите на реда.

Къде и как се провеждат боевете
Допреди няколко години местата за провеждане бяха публична тайна. От влизането в сила на законови забрани всичко е покрито. Организацията е стегната. Мястото често се решава с жребий. Догмените, както сами се наричат, не „бият" кучетата си в градовете. Те пътуват из страната и избират за арени запустели фабрики, отдалечени места, гаражи и дори апартаменти. Достъпът до тях не е лесен.
Българските центрове за боеве са Дупница, Хасково, Димитровград, Поморие. Само в Хасковско има над 12 терена за провеждане на спаринг-боеве с кучета. Информацията за подготвяното шоу се предава от уста на уста, по интернет и телефон.

Участниците
Кръгът на посветените не е голям. Врял и кипял питмен казва пред журналист от списание Макс: „Ние сме 50-60 човека в България, които пускаме редовно кучета да се бият. И около 150, които не са толкова редовни. Има още 250, които само гравитират край нас. Имаме си номерата. Всичко става по телефон и интернет."

Защо го правят
То е за елитарна игра с баснословни залози в тесен кръг посветени. Наричат зверството си „мъжки спорт с хуманни правила към животните”. Подходящ само за хора с желязна психика и здрави нерви. И всичко е бизнес, който започва като хоби. После хобито ескалира в лудост, в неизлечима болест, във фанатично търсене на идеалния боец - гладиатор, на кучето-легенда.
Тези „спортисти” отглеждат кой по 3-4, кой по 30-40 клетници, за да ги убият мъчително и зрелищно след време.Това наричат спорт:да хвърлят кучетата да се разкъсват едно друго и със задоволство да ги наблюдават как се давят в кръвта си до последен дъх, понякога часове наред. Някои дори водят децата си – да свикват отрано с този „мъжки спорт”.
А зрителската тълпа плаща, за да гледа.Да гледа агонизиращи кучета. Умиращи кучета. Да гледа избити зъби, счупени крака, откъснати тестиси, извадени очи, разкъсани артерии, черва по земята... Да гледа последния поглед на едно животно с невероятен дух, което не имало шанса да живее в нормален дом и се бие, за да оцелее. Последния поглед преди да помътнее и животът да си иде от него. След което неговият Човек го наринва с лопатата и поглежда към следващото куче – колко ли пари ще му донесе то, дали ще умре достатъчно зрелищно, дали ще убие достатъчно зрелищно. Колко дълго ще се бори за живота си. Колко дълго ще убива. Как ще убие. Как ще стане легенда. Каква тръпка от победи ще достави. Как ще има поколение от поредните смъртници, които ще се продават прескъпо.

Парите
Боевете с кучета отдавна са един стабилен доход за участници и за сеирджии. В България залаганията се движат между 400 и 10 000 евро за доказано куче."Най-голямата сума, Която П. е виждал, е 50 000 евро. Според Р. сърбите чупят всички рекорди. Пускат кучета на 40, 50, 100 хиляди евро.” Колкото повече победи има кучето, толкова по-високи стават залозите. Зрителите също плащат такса в зависимост от залаганията. Собствениците на играчите печелят много повече от залагащите.

Правилата
Теренът, където ще се провежда боят, се подготвя предварително и се застила с килим. Арената представляваща квадрат около 4х4 м, разделен диагонално с линия, ограден с импровизирана ограда, висока 60 см. Наоколо са разположени дървени пейки. Прилича на малък стадион.
Стопаните на бойните кучета водят със себе си ветеринарен лекар, който да даде първа помощ на разкъсаното животно.
Теглото на кучетата се договаря предварително. Преди мача кучетата се къпят и претеглят в присъствието на рефера. Ако договореното тегло е надхвърлено, виновният губи мача.
Главните действащи лица са кучетата, хендлерите (най-често самите собственици) и реферът, който е избран от тях.
Кучетата се поставят в двата противоположни ъгъла на ринга с гръб едно към друго.След заповед на рефера кучетата се обръщат, хванати между краката на хендлерите. При заповед "Пит" те разтварят ръце и кучетата се изстрелват едно към друго.
Първата фаза на боя се нарича “ролка” – свободен бой без ограничения. Да свикнат с терена и с противника. Питбулът е способен да захапе противника и да го държи с часове, но това не е зрелищно. Ако едното куче се извърне от противника си без да се опитва да го захапе, това се нарича обръщане. В тази игра няма не искам, боят се прекъсва от рефера със следващата фаза - “скречовете”- кратки схватки, подобни на рундове. Челюстите се разтварят със сила, кучетата се разделят, отвеждат се отново в ъглите на ринга. Според правилата кучето, направило обръщане, се пуска първо, то трябва да пресече диагоналната скреч линия и да се вкопчи в противника. Ако не го направи, мачът се прекратява в полза на другия. Стопанинът на някое от кучетата може по всяко време да хвърли бяла кърпа на терена, с което да признае падението си и да прекрати боя. Но не го прави.

Всяко куче има свой стил на бой. “Стоперите хващат и държат противника, докато не го изморят, файтерите са хапачи. Те се опитват да разфасоват другото куче за 15-20 минути.” Женските се бият по-ожесточено и безмилостно от мъжките. Разнополовите боеве са рядкост.
Нормално битките не надхвърлят 3 часа. Но има и изключения. Рекордът за най-дълъг бой държи Черна гора.”
Гейм се нарича бой до смърт. Куче с гейм е животно, готово да се бие до смърт независимо от нараняванията и умората си.

Съдбата на победени и победители
След края или шият и превързват гладиатора, или го приспиват край импровизирания ринг. Ако мачът е достатъчно зрелищен, твърде вероятно е да няма оцелели – кучетата умират от рани, изтощение, превъзбуда, стрес. Ако не издъхнат в ринга, стресът ги убива за дни, няма да им помогнат нито стимулантите, нито почивката. Често разочарованият собственик сам убива кучето, стига да реши, че повече няма нужда от него, защото излиза от боя със счупен крак или пък е загубило недостойно. Въпрос на чест и престиж. Разочаровани от уменията на боеца си, някои предпочитат да го обесят на съседното до арената дърво, да го изгорят жив, да го убият с ток или просто да го зъхвърлят някъде да умре от раните си.

За победителя ветеринарят ще се погрижи веднага. Ако е загубил много кръв, има готовност още на терена веднага да се започне с кръвопреливането.После го чакат веригата, тренировъчните „ролки” и следващият мач. Едва ли ще преживее повече от 3-4.

Животът на кучетата бойци

Те са смъртници преди да се родят. Развъдчиците на бойни кучета внимателно следят титли, резултати и родословия, изучават и подбират гени.Те ще ти говорят часове наред за легендарни имена и техни поколения. За история, линии и развъдчици. Ще те убеждават, че са единствените просветени ценители, които опазват породата питбул. Нещо повече, ще нарекат всичко това любов. Ще се пенят в обяснения, че питбулът е роден спортист, чийто живот е безмислен без бой и те са онези спасители, които ще го осмислят по достойнство. Че домашният уют е обида и подигравка с гладиатора. Ще забравят напълно, че това е куче като всички други, от най-всеотдайните, безразсъдно смели в любовта си към своя стопанин, създадени от и за човека и копнеещи за ласката му.

Цената на кутрето зависи от родословното му дърво и от това колко победи имат родителите му. За куче с добри гени цената започва от 2000 лв и няма горна граница, а тази инвестиция се връща още в първите спаринг-боеве ако е победител.
За това кутре няма дом, няма игри, няма общуване. В много случаи животът му преминава на къса верига до някой варел за подслон.

Подготовката за ринга започва от няколкомесечна възраст. Ако не покаже нужната агресия и боен дух за арената, кучето е ненужно и нежелано. Ще бъде убито или ще свърши като тренировъчна примамка за събратята си. Търси се кучето с „гейм”, онова, което няма да предаде мача до последен дъх въпреки рани, изтощение и стрес и ще умре в ринга.
Тренировъчният курс трае около половин година и за него се заплаща около 5000 лева на специален треньор. Обучава се при специален режим, за да стане агресивно. През определени периоди се пуска на „ролки”, за тестове на духа се използват превъзхождащи партньори, понякога двама един след друг. Някои собственици се занимават с подготовката сами. Храненето на боеца е специално, като на елитен спортист. Не са рядкост стероидите, макар да са забранени от правилата на играта.

По света
Организираните боеве с животни са обявени за престъпление във всички развити държави и в много държави от третия свят.

Обединено Кралство:Законът за жестокост към животните във Великобритания от 1835 г. е първият в света законов акт, който обявява организираните боеве с животни за незаконни.
Франция: Примерът на Великобритания е последван през 1850 г и боевете са обявени за незаконни.
САЩ: Обществената нетърпимост към организираните боеве започва да намира отражение в законодателството на много щати още през 19 век. Боевете са обявени за незаконни в щата Вашингтон през 1859, Ню Йорк през 1866, Калифорния през 1868, Флорида през 1889.Тенденцията продължава и в момента организираните боеве с животни са обявени за углавно престъпление във всички 50 щата. Присъствието на такива „забавления” независимо от прякото участие в тях, е също незаконно и в повечето от щатите е престъпление.

В някои части на света организираните кучешки боеве са все още законни и широко разпространени. Макар и забранени на места в Русия, тяхна мека форма под названието тестови изпитания се провежда законно под наблюдението на Всерусийската федерация на руските вълкодави. В Латинска Америка боевете са особено популярни в Аржентина, Перу и някои части на Бразилия (където са незаконни). В Япония боевете са извън закона само в Токио.  

ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ И ИНТЕРНЕТ:

МОНИТОР: Четириноги гладиатори се бият за 500 000 $. Кучешките боеве са наркотик за питманите.

VAGABOND: Кучешките боеве се намират лесно в Бъргария, стига да знаеш къде да търсиш. И никой не прави нищо.
Семейният любимец на англичани, живеещи в България - булмастифът Нелсън - е откраднат и продаден за бой от съсед. Публикацията е на английски език.

СТАНДАРТ: Бой на питбули окървави село 

БЛИЦ: Кървавите кучешки боеве са слабост на богатите

БОРБА: Квартал Бузлуджа - тренировъчен лагер за незаконни кучешки боеве?

 ЦИТАТИ ОТ ФОРУМИ

Когато бях на 15 години живеех сам с брат си в БГ вмалкото ни градче,имахме женски PITBULL на име matilda.Питбула беше боен естественно,водехме го по битки в нашето градче тъи като там е мания това,всичко ставаше в клетка с 2 питбула и 2-ма човека,за тези които не знаеха,имаше битки за скреч-тоест атака на даден питбул,когато забелязвт че някои изнемощява спират ги 2-мата човека хващат питбулите и едини трябва да бъде пуснат с секунда по бързо от другия за да тръгне пръв,това се казва скреча,ако питбула не тръгне автоматично губи,ако тръгне в рамките на една секунда се чува много силен звук от биене на кокали в кокали,зада отвориш устата на питбула се иска клин от дърво които требва да бъе вкаран в устата му,и тъи.Има още едно момче в булфа,което имаше питбул някога и моята матилда се би с неговата ЧАРА,която в последствие победи в скреч.

Последния път като присъствах на такъв бой, се наложи да застрелят едното куче, защото другото му откъсна част от челюстта, отделно му извади едното око. Мислиш ли, че е красиво ? Мен не ми харесва и бях там единствено, защото това ставаше до стадиона, а аз отивах да ритам.

Боевете се водят за да се види битка.Когато даден екземпляр захапе твърде жестоко противния следва стопанина да признае бързо загубата си,иначе се получават,много по жестоки гледки.Лично аз бих спрял битката веднага,и требва да знаеш,че докато кучетата са в клетката,хората също са.Питбулите са вътре в нея заедно с стопанините,общо 4 живи същества.Преди да започне битката около месец,винаги стопанините се разбират на какви килограми горе доло трябва да се срещнат кучетата,примерно междо 20 и 24 килограма,не трябва да понижават или превишават дадените килограми иначе автоматично губят а губят и парите.Естественно когато се стигне до такава сцена,че единия екземпляр бъде наранен доста се спира всичко,няма как да се стигне до откъснати дченета и тем подобни,в този случаи,макар че не отричам,има и такива тъпаци.Затова хората са измислили СКРЕЧА,вече ти обесних за него.има съдия които казва кое куче е на скреч,спират се питбулите и примерно моя е на скреч,това означава че трябва да го пусна пръв а другиа стопанин да държи питбула си,докато моя не тръгне,ако моя не тръгне то тои губи,ако тръгне другиа стопанин веднага пуска питбула си и битката започва,така докато единия питбул не се откаже и не остане на 1 място 10 секунди с оплезен език гледаики малко тъжно или по точно чудеики се дали да тръгне.Мога да ти кажа че дори по силните питбули не тръгват по някога,тези които успяват да преборят останалите в борбата,случва се всичко.

Лично аз съм се отвратил,когато гледах 2 стаффоршира или както им беше точното име,те са доста главести,та единия беше 45 кила другия само 32,този с 32 беше много по силен и около 10 минути пребиваше по големия,защото е по бърз и успяваше да го захапе бързо,но някак си случаино големия го захапа за цялата глава междо слепоочието и челиуста,веднага беше спряна биката защото на по малкия стаф започна да ручи фонтан кръв от между очите които не беше спрян поне 15 минутти налагаше се собственика му да си даржи пръстите на фонатана за да не изтича кръвта.

За мене не правилно да си пуснеш изклиучително боиното куче срещо друго с 13 кила по голямо,нека са на равни килца и се поборят,една захапка е доста тонове ако си чел,като питбула за килата си има най здравата,стафа е мешана порода междо питбул и дог мисля че беше,ако стафа е в килата на питбула ти гарантирам че питбула ще бие винаги.Питбула обича по особенен начин стопанина си,некак човешки,които има знае,не мое да се обесни тва нещо.Като се сетя за моята Matilda итова че тя имаше някакъв особен глас,някак си дрезгав,нямаше сила в лаенето ама хич,някак си като онази певица дето пееше АХХХ МОРЕТООО поради тази причина целия град харесваше кучето,също така беше доста,красива,мил питбул,научен да мрази всеко едно куче,обичащ котките и хората и така.Не можеше да лае,но ръмжеше жестоко,някак си с 3 пъти по гръмогласно от останалите питбули,даже си спомням като и кажа КЪДЕ ГО,КЪДЕ ГО,КЪДЕ ГО КУЧЕТО-заставаше веднага в боина готовност с навирена шия търсеики кучето,командата за атака беше много бързо да и повтаряш ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ и кратки думи изяж го,дръж го и пак ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ.