През последните 2-3 десетилетия в България навлиза нова форма на организираните кучешки боеве под благовидното име "тестови изпитания" на кучета - пазачи на стада.

Това явление е привнесено от Русия и бившите съветски републики, където легално и дори под покровителството на „Всерусийската асоциация на развъдчиците на вълкодави” кучетата от едрите местни чобански породи (кавказка овчарка, средноазиатска овчарка и др.) се тестват в бой помежду си, за да покажат способността си да се справят с хищник при ежедневната си задача – опазване на стадото.
Подобни борби съществуват и в съседна Турция, където за целта се използва местната овчарска порода турски кангал.
С нарастване на популярността на аборигенните породи от Средна Азия и Кавказ у нас борбите се пренасят и върху нашата родна порода, наричана от враждуващите организации българско овчарско/ каракачанско куче. 

Боевете се организират от развъждачи на едрите овчарски породи с аргумента, че в единоборство със събрат кучето показва дали може да се справи с хищник при ежедневната си задача - опазване на стадото - и това е необходимо за селекционната дейност. Позовават се на древни чобански традиции при среща с друго стадо да се премерят сили между кучетата. Твърдят, че подобни „тестове” са единственият начин да се съхранят опазените с векове качества на чобанските кучета. Всяко обвинение в жестокост квалифицират като некомпетентно и повърхностно. Вярват си фанатично. 

Истината е, че подобна традиция по нашите земи не съществува.
В страните, където е съществувала, тя се видоизменя в нещо много далечно от опазването на ценните качества на порода - в зрелище за задоволяване на същите първобитни страсти, които водят организаторите на традиционните престъпни гладиаторски борби между бойни породи – наслада от кървави сцени, тръпка от насилие, борба за надмощие, хазарт, бизнес. 

Специалисти по поведение на кучетата твърдят, че поведението и реакциите им при предизвикан от човека принудителен бой между себеподобни нямат нищо общо с поведението им на собствена територия при нападение на хищник. Кучето гладиатор не е пълноценно овчарско куче.

По родните земи на тези породи съществуват съвсем отделни линии бойни и работни кучета. Селекцията по бойни качества в никакъв случай не може да подобри работните качества на породата. Основното предназначение на тези породи е охрана на стадото в тежки условия при голямо и продължително натоварване и за тази задача е нужен сложен комплекс от качества. Умишленото едностранчиво търсене на само едно от тях – агресивност и готовност за бой – създава кучета с неустойчива, нетипично възбудима нервна система и пречи на добрия пазач. 

В България тази форма на организираните кучешки боеве има много привърженици, които допреди месеци открито уговаряха турнири, показваха снимки и публикуваха резултати от боевете в интернет. Твърди се, че тези боеве не са съпроводени с хазартни залагания и финансова облага и не водят до смърт на животните. Но поколенията на „доказаните бойци” се продават прескъпо и участниците открито обявяват бойните качества на родителите при реклама на кутретата. Не е изненадващо, че тези овчарски породи добиват все повече популярност сред „питмените” и се отглеждат от тях наравно с бойните питбули. 

Живеем във време, в което организираните боеве между кучета са забранени от 250 г. в развитите държави, а обществената нетърпимост към тях е толкова силна, че подозрението в участие може да съсипе завинаги името, кариерата и положението на един развъдчик и да опетни цялото му семейство.
В същото време българинът не се срамува да ги нарече селекционно мероприятие, да ги провежда, облечен в националната си носия пред очите на децата си и да унищожава чрез тях безценното, което има - родната си порода овчарски кучета.

ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ И ИНТЕРНЕТ

АТАКА: Овчарките и кучешкият бой 

 NEWSru.com: Жесток спорт отново надига глава в Русия 

СТРУМА: Над 100 маниаци насъскваха кучета в нелегален бой, собствениците трупат пачки сред кръв и псувни

БЛОГ: Снимки на боеве с овчарски кучета